Голяма част от жилищния фонд на България се състои от панелни блокове. Първите едропанелни жилищни сгради в България са построени през 1958-59 г. в ж.к. Толстой в София по разработки на Института за типизация и индустриализация на строителството (Нипро ИТИС). Подробнсити за различните видове номенклатури може да откриете тук
Един от най-разпространените митове за панелното строителство е, че то ни е било наложено от СССР по време на Студената война. Всъщност, технологията е взаимствана от западния свят. Историята на панелното строителство започва в предградие на Ню Йорк (САЩ) в началото на 20-ти век, където се разработват първите прототипи на сглобяеми сгради. В Европа първите страни, които приемат този тип строителство, са Великобритания и Германия.
Друга често срещана заблуда е, че панелните жилища са неустойчиви и некачествени. Това обаче е далеч от истината. Философията на тези сгради наподобява конструкцията на "Лего" – сглобяеми елементи с прецизно проектирани заварки на стоманени закладни части. Тази технология осигурява стабилност и устойчивост при евентуални земетресения, като не позволява катастрофални разрушения. Въпреки това, общественото мнение често подценява качествата на панелните сгради заради остарялата им външност и недостатъчна поддръжка в много случаи.
Една от слабите страни на панелните блокове е техният по-нисък клас на енергийна ефективност. Това е резултат от използваните по-стари технологии за топлоизолация. Въпреки това, панелните сгради могат да бъдат успешно обновявани чрез саниране и мерки за енергийна ефективност. В България е приета Национална стратегия за повишаване на енергийната ефективност до 2030 година, която включва амбициозни цели за обновяване на стария жилищен фонд. Благодарение на тези усилия, се очаква значително подобрение на енергийните характеристики на панелните блокове, което ще доведе до по-ниски разходи за отопление и по-устойчиви жилища.
Не бива да се пренебрегва и доброто и функционално разпределение на жилищната площ в панелните апартаменти. Те често предлагат удобства, като ясно разграничение между дневни и нощни зони, просторни помещения и отделни складови пространства, които рядко се срещат в новото строителство. Освен това, в много панелни квартали се наблюдават широки междублокови пространства, които предоставят възможности за зелени площи, детски площадки и места за отдих. Това е значително предимство спрямо съвременните нови квартали, където често се забелязва презастрояване и липса на свободни пространства.
Санирането на панелните сгради не само подобрява техния външен вид и енергийна ефективност, но и удължава техния експлоатационен живот. Подобренията в топлоизолацията, фасадите и системите за отопление могат да превърнат панелните комплекси в по-желано място за живеене, особено за семейства, които търсят баланс между цена, качество и удобство.
Панелното строителство остава значима част от архитектурния облик на България и други държави от Източна Европа. Въпреки предразсъдъците, с правилна поддръжка и обновяване, тези сгради могат да предложат не само дълготрайност, но и комфорт на своите обитатели.
