Защо унищожиха всичко в държавата след 1989?

Question

Разрушаването и унищожаването на предприятия, земеделски съоръжения, работещи заводи и дори разформироването на армията в България след 1989 г. е сложен процес, който се обуславя от няколко основни фактора – икономически, политически, идеологически и социални. Този процес е резултат от прехода от социалистическа планова икономика към пазарна икономика, но е съпроводен от множество грешки, некомпетентност и умишлени действия.

---

1. Приватизацията и липсата на адекватен план

• „Шокова терапия“ и некомпетентност: След падането на комунистическия режим, България, както и други държави от Източния блок, предприеха реформи за преминаване към пазарна икономика. Това включваше приватизация на държавните предприятия, но често тя беше провеждана прибързано и хаотично, без ясна стратегия.
• Криминална приватизация: Много предприятия бяха разпродадени на изключително ниски цени (често на близки до политическия елит), а вместо да бъдат модернизирани, те бяха умишлено доведени до фалит, за да се използва земята или активите им.
• Пазарна неефективност: Някои предприятия, изградени по време на социализма, не можеха да се конкурират с по-ефективни западни производства, особено след като държавните субсидии бяха премахнати.

---

2. Разпад на кооперативното земеделие

• Унищожаване на ТКЗС: Трудово-кооперативните земеделски стопанства (ТКЗС) бяха разпуснати след 1989 г., като земята беше върната на собствениците ѝ или техните наследници. Въпреки това, много от тези хора нямаха възможност или желание да обработват земята.
• Унищожаване на техника и инфраструктура: Земеделската техника, напоителни системи и складове, които бяха изградени в рамките на ТКЗС, често се разграбваха, разпродаваха или оставяха да се разрушат. Това доведе до упадък на земеделието в България за дълги години.

---

3. Икономическа глобализация и натиск от Запада

• Конкуренция от западните икономики: Много от българските предприятия и заводи, които функционираха в рамките на социалистическия блок (СИВ), загубиха пазарите си след разпадането на съюза. Западните компании, с по-добри технологии и ефективност, лесно превзеха тези пазари.
• Изисквания от международни институции: В процеса на интеграция към Европейския съюз и Международния валутен фонд, България трябваше да намали държавната намеса в икономиката и да приватизира повечето държавни активи. Това често се правеше под външен натиск и без ясно разбиране за последствията.

---

4. Политическа нестабилност и корупция

• Липса на дългосрочна стратегия: Политическите партии след 1989 г. често действаха в свой интерес, а не в интерес на обществото. Вместо да се фокусират върху модернизацията на индустрията, те се занимаваха с разпродажба на активи.
• Корупция: Приватизацията често беше съпроводена с огромна корупция, при която печеливши предприятия умишлено се съсипваха, за да бъдат изкупени на безценица.

---

5. Армията и разоръжаването

• Намаляване на военния капацитет: След 1989 г. България започна да намалява своите военни разходи, като част от прехода към демокрация и в съответствие с новите геополитически реалности.
• Унищожаване на военна техника: България унищожи значителна част от своето въоръжение, включително танкове, самолети и ракети, в съответствие с международните договори като Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа. Част от тази техника беше остаряла, но друга беше унищожена без сериозна оценка на нейната стойност.
• Членство в НАТО: След присъединяването към НАТО през 2004 г., България преструктурира армията си, като премахна наборната служба и премина към по-малка, професионална армия.

---

6. Идеологически фактор

• След 1989 г. новите политически елити умишлено търсеха разграничение от социалистическото минало. Това доведе до разрушаване не само на физически активи, но и на идеи, които можеха да бъдат адаптирани към новите условия. Вместо това често се залагаше на „разграждане“, а не на реформиране.

---

7. Социални последици

• Хаотичните реформи доведоха до масова безработица, емиграция и загуба на доверие в институциите. Много хора, останали без работа след затварянето на заводи и предприятия, бяха принудени да търсят препитание в чужбина, което засили демографската криза.

---

Заключение

Причините за разрушаването на икономическата и военната инфраструктура на България след 1989 г. са многопластови. Те включват комбинация от вътрешни грешки и некомпетентност, външен натиск и умишлени действия на политическата класа. Преходът можеше да бъде много по-успешен, ако реформите се провеждаха по-прозрачно, с ясна стратегия и безкористен подход.

Това обаче остави траен отпечатък върху икономическото и социалното развитие на страната, последиците от който все още се усещат днес.

Comments

Някои заводи и предприятия в България след 1989 г. бяха умишлено унищожени или доведени до фалит, за да не представляват конкуренция за западноевропейски компании в същия отрасъл. Тази практика е част от по-широкия процес на икономическа глобализация и интеграция в европейския и световния пазар, но тя често е била съпътствана от манипулации и неправомерни действия.

---

Примери за унищожени или умишлено „приватизирани“ предприятия

1. Химическата индустрия

   • България имаше добре развита химическа индустрия, която произвеждаше висококачествени торове и химикали. Заводи като тези в Девня и други локации често са били приватизирани на ниски цени или умишлено доведени до фалит, за да се отвори пазар за западноевропейските производители.
   • Пример: След унищожаването на български мощности, химически продукти започват да се внасят от страни като Германия и Франция.

2. Текстилна индустрия

   • България е имала значителни мощности за производство на текстил и облекло, които конкурираха дори западноевропейските пазари. След 1989 г. много фабрики бяха затворени, а чуждестранни компании започнаха да изнасят свои евтини продукти към България.

3. Машиностроене

   • Заводи за машиностроене и тежка промишленост, като тези в Радомир, Русе и Сопот, са били унищожени или значително намалени като капацитет. В резултат на това България загуби способността си да изнася конкурентоспособни машини.

4. Енергетика и атомна индустрия

   • Един от най-ярките примери е затварянето на реакторите в АЕЦ „Козлодуй“. Това е било условие за присъединяване към Европейския съюз, но същевременно е оставило страната с намалена енергийна независимост. Освен това, по-голяма част от електроенергията в региона вече се предоставя от западни компании.

---

Причини за умишленото унищожаване

1. Либерализация и отваряне на пазара

   • Европейският съюз и други международни институции изискваха от България да отвори пазарите си и да премахне протекциите за местните предприятия. Това доведе до ситуация, в която западните компании доминираха, а местните производства бяха изтласкани.

2. Конкуренция и натиск от чужди компании

   • Някои западни компании използваха влиянието си върху български политици и бизнес среди, за да елиминират конкуренцията. Това включваше корупция, лобиране и стратегическо купуване на предприятия, които впоследствие бяха закрити.

3. Липса на защита на местната индустрия

   • Много държави защитават стратегическите си отрасли, но в България това не се случи. Политиците от прехода често не проявиха интерес към съхраняването на работещи предприятия.

4. Политически и икономически зависимости

   • Част от разрушаването на българската индустрия може да се свърже с политически ангажименти към ЕС и други международни институции, които изискваха България да ограничи определени сектори в замяна на финансова и политическа подкрепа.

---

Резултати от този процес

1. Загуба на работни места

   • Закриването на цели отрасли доведе до масова безработица, особено в по-малките градове и индустриални центрове.

2. Емиграция

   • Липсата на икономически перспективи тласна милиони българи към емиграция, основно към Западна Европа.

3. Зависимост от внос

   • Днес България внася много стоки, които преди произвеждаше самостоятелно, като например селскостопански продукти, текстил и електроника.

4. Загуба на технологична база

   • Разрушаването на предприятията доведе до загуба на знания, технологии и капацитет за иновации.

---

Заключение

Унищожаването на български предприятия с цел премахване на конкуренцията е реалност, която се случи поради комбинация от външен натиск и вътрешни грешки, корупция и липса на дългосрочна стратегия. Този процес доведе до сериозни икономически и социални последици, които все още се усещат.

Ако тези предприятия бяха запазени и модернизирани, България можеше да бъде много по-конкурентоспособна икономика днес. Вместо това, страната се превърна в периферия на европейския пазар, зависима от внос и чужди инвестиции.

---

Хей ръчички, хей ги две пълни са с парички те... Мавъра по цял ден си е пял тази песничка през 90-те...

---

Снимката е от завод Чавдар Ботевград или по-точно каквото е останало от него.

---

Народна Република България от 1944 г. до 1989 г. в цифри и факти.

Живота от 1944 до 1989 който загубихме и това което „спечелихме" от 1989 до днес.

Четете и разказвайте за да знаят хората

истинската си история....

За периода 1979-1988 г. САЩ увеличава БВП на глава от населението със 182%, Япония с 275%, Германия със 158%, Франция със 157%, а България увеличава БВП на глава от населението с 234%. Това ще рече, че България по време на комунизма, дори и в годините на Перестройка, никога не е била в рецесия, камо ли фалирала, както поучава западната пропаганда.

По брутен вътрешен продукт на глава от населението през 1988 г. България е заемала 25-то място в света. През 2013 г. България заема 78-мо място в света, по брутен вътрешен продукт на глава от населението, по данни на международния валутен фонд (IWF).

Преди ПЕРЕСТРОЙКАТА България е произвеждала 40% от всички компютри, продавани по линия на „съвета за икономическа взаимопомощ". В момента (2014) България е с най-ниския номинален брутен вътрешен продукт в Евросъюза, най-висока квота на мизерия 21,8%, по данни на Международния Валутен Фонд и Евростат и най-много извънбрачни