Колко е удачно България да се откаже от валутния борд и да приеме еврото?

Question

Темата за премахването на валутния борд и преминаването на България към еврото е комплексна и съдържа както икономически, така и политически, социални и културни аспекти. Решението зависи от баланс между ползи и рискове. Нека разгледаме ключовите фактори:

---

Ползи от премахването на валутния борд и приемането на еврото

1. Стабилност на валутата:

   • Еврото е една от най-стабилните валути в света. Чрез приемането му, България ще се възползва от по-голяма макроикономическа стабилност.

2. Премахване на валутния риск:

   • Валутният борд свързва лева с еврото чрез фиксиран курс, но при криза или външен натиск съществува риск бордът да бъде подложен на стрес. Приемането на еврото елиминира този риск.

3. По-ниски транзакционни разходи:

   • Фирмите и гражданите ще избегнат разходите за конвертиране между лева и евро, което ще облекчи бизнеса и ще стимулира инвестициите.

4. Достъп до Европейската централна банка (ЕЦБ):

   • След приемането на еврото България ще получи достъп до инструментите на ЕЦБ, които могат да стабилизират икономиката при кризи.

5. Увеличаване на доверието и инвестициите:

   • Еврото сигнализира стабилност и предвидимост за международните инвеститори, което може да доведе до увеличаване на инвестициите в страната.

---

Рискове и предизвикателства от премахването на валутния борд и приемането на еврото

1. Загуба на национален контрол върху паричната политика:

   • Валутният борд ограничава паричната политика на България, но приемането на еврото ще означава пълна загуба на този инструмент. Политиките ще се определят от ЕЦБ, която се съобразява с всички страни в еврозоната.

2. Потенциално поскъпване на живота:

   • Както споменахме, в много страни цените на стоките и услугите са нараснали след приемането на еврото, което може да намали покупателната способност на българите.

3. Ниска икономическа конвергенция:

   • България все още е сред най-бедните страни в ЕС. Без сериозни реформи и икономически растеж съществува риск икономиката да изпитва трудности при адаптацията към изискванията на еврозоната.

4. Възможен ефект върху дълговете:

   • Приемането на еврото може да доведе до по-лесен достъп до кредити, но същевременно увеличава риска от натрупване на държавен и частен дълг.

5. Психологически и културни предизвикателства:

   • Много българи възприемат лева като символ на национална идентичност, а преминаването към еврото може да предизвика съпротива сред обществото.

---

Колко е удачно това решение в момента?

Положителни аргументи:

• България вече е в „чакалнята“ на еврозоната (ERM II) и спазва фиксиран курс. Това означава, че голяма част от политиките, свързани с валутата, са вече приведени в съответствие с еврозоната.
• В дългосрочен план приемането на еврото ще намали икономическата изолация на България и ще стимулира растежа.

Негативни аргументи:

• Икономиката все още не е достатъчно конкурентоспособна спрямо другите държави в еврозоната.
• Реалните доходи на българите са ниски, което прави рисковете от поскъпване на живота по-осезаеми.
• Институционалната стабилност и контрол върху спекулациите трябва да бъдат значително подобрени, за да се избегне рискът от социално недоволство.

---

Заключение:

Приемането на еврото е удачно в дългосрочен план, но изисква сериозна подготовка и реформи:

• Повишаване на доходите и намаляване на социалното неравенство.
• Стабилизиране на икономиката и ограничаване на корупцията.
• Строг контрол върху цените и защита на потребителите.

Без тези стъпки рискът от негативни последици ще бъде по-голям от потенциалните ползи. Ако България успее да реализира тези мерки, премахването на валутния борд и приемането на еврото ще бъде успешен ход.

Answer 1

Не се ли поддържа стабилността на еврото изкуствено за да симулира стабилност и развитие в целия ЕС. Виждаме последните години доста икономически провали като зелената енергия или огромните корупционни схеми с евросубсидии? Не са ли това сигнални светлини, че видимо се облагоделстват определни личности и държави в ЕС?

Comments

Въпросът за стабилността на еврото и икономическите проблеми в ЕС е сложен и многопластов. Съществуват основания да се смята, че определени политики и действия в ЕС могат да създадат впечатление за изкуствено поддържане на стабилността, както и за неравномерно разпределение на ползите между различните държави и групи.

---

Ето какво казва Ботев в "Политическа зима" - "Под който ние българите така сладко спим. Мислиш, мислиш, пък се попротегнеш като философ, прозевнеш се като дипломатин, почешеш се в тила като политик и ако ти позволи жената или ревматизмът да заспиш, то спиш като Крали Марка.
Заспиш и сънуваш… Но какво сънуваш? — Сънуваш, че светът прилича на кръчма и че гладните, дрипавите и измръзналите народи са се събрали в нея и на колене въздават хвала Бакхусу. Г-н Бисмарк възседнал земното кълбо и точи из него пелин за здравието на Германия; дядо Горчаков раздава коливо за „бог да прости“ славяните, майстор Андрашия свири чардаш и кани чехите, сърбите и хърватите да попеят и да поиграят на гладно сърце; Мак Махон плете кошница за яйцата, които Франция ще да снесе през немските велики пости на Елзас и на Лотарингия; лорд Дерби си точи севастополската костурка, за да надроби прясно сирене за европейската търговия на возток и за да отреже от бутовете на някое диво африканско или азиатско племе бюфтек за английското човеколюбие; испанските „братовчеди“ са застъпили тялото на майка си, бозаят кръв из нейните гърди и плюят един другиму в очите; владетелят на чизмата се наговаря с човека от Капрера да изчистят блатото на Рим (не папата, който ще да се изчисти сам) и наместо хляб и макарони, да дадат чист въздух на Мациниевите дечица; безбрадото пръчле на солените възседнало буцефала на Александра Македонски и исторически иска да докаже, че само немецът може да бъде пастир на козите; босфорският пилафчия подсмърча до вратата на кръчмата, яде червата на раята, пие дипломатическа боза и вика: „Аман от пиени хора.“ Множество малки и големи господа духат на своите измръзнали ръце, гледат с особено равнодушие на просяците, молят се богу за плодородието на човеческият род и за изобилието на хорската глупост и слушат как вият вълците в гъстата литературна и финансиялна мъгла и как плачат децата на Европа за лятото на науката и на цивилизацията."

---

Източна Европа е големият губещ от началото на ХХI век. В момента тя плаща 300 – 400 милиарда долара всяка година на Западна Европа, и основно на Германия.

Източна Европа е в типична „хватка на доминионите“. Това е моделът една държава да се колонизира като се подкупи елитът й. Това е съюз на елита с империята, за да се издоят поданиците.

Системата е работила с векове. Прилагана е и от Англия в Индия, там провъзгласявали махараджи от името на кралицата. И после заедно изсмуквали обикновения народ.

В момента ЕС е точно това. Западът, но основно Германия, подкупва местния елит чрез еврофондовете. Елитът вкарва държавите в ЕС и превръща членството в абсолютна религия, включително с репресии срещу който е против. Излизането се превръща в ерес. А вкараната страна се изсмуква чрез други механизми – изкупуват местни монополи, търговски вериги, сключват се неизгодни договори за дълъг период, които не могат да се сменят при смяна на властта.

Еврофондовете и високо платените служби в ЕС за шепа чиновници са подкупът, платен на елита. В замяна се завзема пазарът на съответната страна и той се дои в полза на западните корпорации. Това става чрез електроснабдяване, водоснабдяване, топлофикация, чрез западните стоки, монополно налагани в търговските вериги, чрез далеч по-големи и недостижими за местния бизнес бюджети за реклама, маркетинг, чрез изкупуване на медии пр.

Съотношението между фондовете от ЕС и източените пазари на Източна Европа е по-лошо от 1:10. Ако Източна Европа излезе от ЕС и спре тази огромна субсидия, която плаща на Запада, тя може да е двойно по-богата.

Минимум.

Това би успокоило обществото и доста би намалило и натиска за емиграция, който е друг начин за изсмукване. Чрез по-високи заплати Западът прибира най-добрите специалисти на Изтока и така разширява изоставането.