В последните години една от най-модерните тенденции в социалните мрежи е да се отрича всичко, свързано с периода преди 1989 година. От образованието, труда, храните, строителството и техниката до семейните отношения – всичко това често бива осъждано, критикувано и разжалвано като ненужно или дори отвратително.
Странно, а понякога и донякъде забавно е, че тази тенденция се наблюдава както сред хора, родени след 2000 година, които не са имали никакъв допир с този период, така и сред хора, които са се родили, живели и образовали през годините на социализма. Именно последните, черпили от обществените блага на системата, често претърпяват някакъв „личностен катарзис“ след демократичните промени. Сега те заявяват гръмко, че винаги са били против социалистическите „неправди“ и са чакали свободата да „огрее и тяхната улица“.
Родените твърде късно, за да усетят реалността на социализма, пък са лесно податливи на градски легенди. Те чуват истории за липсата на интернет (естествено, несъществуващ по онова време), ток, вода, хляб, тоалетна хартия, кафе, дрехи, велосипеди, автомобили, жилища, асфалт и какво ли още не. Тези разкази често рисуват апокалиптични картини, напомнящи филмите от поредицата „Лудия Макс“, и предизвикват недоверие към всичко, свързано със социалистическия период.
Обяснението за това явление е сравнително просто. Социалните мрежи са важен фактор в нашето ежедневие, а животът ни е все по-тясно свързан с тях – независимо дали става въпрос за новини, връзка с приятели и близки, или просто забавление.
Когато популярна страница с хиляди последователи публикува носталгична снимка или текст за социализма, реакциите често са смесени. Много хора реагират положително, припомняйки си младостта и добрите моменти. В същото време обаче, отявлените противници на всичко, свързано с леви идеи, се появяват на хоризонта и започват да критикуват носталгичните настроения. Те обвиняват коментиращите в „комунизъм“, „предателство“ или дори ги наричат „продажници за копейки“.
Лесно може да се забележи, че в тези онлайн спорове често участват интернет тролове – много пъти едно и също лице с различни профили. Тези тролове умело нагнетяват обстановката, като подхвърлят провокативни коментари и насъскват двете страни една срещу друга. Резултатът е ескалация на конфликта и разгорещени дискусии, които, на свой ред, водят до по-голяма посещаемост на страницата – защото там „се случват интересни неща“.
Важно е да отбележим, че социалните мрежи често изкривяват реалността. В тях лесно се разпространяват митове и стереотипи, които трудно могат да бъдат проверени или опровергани. Въпреки това, те остават мощен инструмент за формиране на общественото мнение – както позитивно, така и негативно.
П.С. В следваща статия ще разгледаме градските легенди за „лошия социализъм“ и ще добавим сравнения с „добрия“ западен свят.
